По стъпките на адаптацията към хетеротопиите на литературния канон

Ognyan Kоvachev

Abstract


Централна тема на тази статия е взаимодействието на адаптацията и литературния канон. Отправна точка на изследването са идеите за промяна на „образеца в зависимост от обстоятелствата” (Д. Дидро) и на „един идеален вътрешен ред” под въздействието на нов автор или творба (Т. Елиът). Откроени са семантични удвоявания, присъщи на понятието адаптация. Те указват, че на практика явлението осъществява не едностранно въздействие, а двустранно взаимодействие между субекта и средата. Като естетически пример за второто е разгледан анализ на Е. Ауербах в Мимезис. Съпоставени са консервативното и либералното схващане за канона, чиято етимология е проследена от Никомахова етика на Аристотел, както и особености на библейския и светския литературен канон. В заключение, статията предлага междутекстов подход на адаптиране, който формира хетеротопични структури в литературния канон.
Ключови думи: адаптация; литературен канон; взаимодействие; традиция; библейски канон; междутекстовост; грешен прочит; хетеротопия


In the Steps of Adaptation towards the Heterotopias of the Literary Canon
The core topic of this paper is the interaction of adaptation and literary canon. As starting points serve Diderot’s idea of changing the “standard according to the circumstances” and T. S. Eliot’s notion of “an ideal order” of “existing monuments”, “which is modified by the introduction of a new work of art” or author. Semantic doublings inherent to the concept of adaptation are outlined which indicate that what the phenomenon effectively accomplishes is not a unilateral influence but a bilateral interaction between the subject and the environment or media. A literary analysis by Auerbach is discussed as an example of the latter. Characteristics of the Biblical and the secular literary canons as well as the conservative and the liberal understandings of the canon are juxtaposed. The etymology of the latter is traced back to Aristotle’s Nicomachean Еthics. In conclusion, the paper provides an intertextual approach by means of which adaptation forms heterotopic structures in the literary canon.
Keywords: adaptation; literary canon; interaction; tradition; Biblical canon; intertextuality; misreading; heterotopia


Full Text:

PDF

References


Аристотел. Никомахова етика. Превод от старогръцки Теменуга Ангелова, София, Издателство ГАЛ-ИКО, 1993.[Aristotel. Nikomahova etika. Prevod ot starogratski Temenuga Angelova, Sofia, Izdatelstvo GAL-IKO, 1993].

Ауербах, Ерих. Мимезис. Изобразяването на действителността в Западноевропейската литература. Превела от немски Жана Ценова, София, Издателство „Изток-Запад”, 2017. [Auerbach, Erich. Mimezis. Izobrazyavaneto na deystvitelnostta v Zapadnoevropeyskata literatura. Prevela ot nemski Zhana Tsenova, Sofia, Izdatelstvo „Iztok-Zapad”, 2017].

Балзак, Оноре дьо. Дядо Горио. Превела от френски Ерма Гечева. – В: Балзак, О. Избрани творби в 10 тома. Том 2, София, Народна култура, 1983. [Honoré de Balzac. Dyado Gorio. Prevela ot frenski Erma Gecheva. – V: Balzak, O. Izbrani tvorbi v 10 toma. Tom 2, Sofia, Narodna kultura, 1983].

Борхес, Хорхе. Вавилонската библиотека. Превела от испански Анна Златкова, София,

Народна култура, 1989. [Borges, Jorge. Vavilonskata biblioteka. Prevela ot ispanski Anna Zlatkova, Sofia, Narodna kultura, 1989].

Bloom, Harold. The Anxiety of Influence. New York and Oxford, Oxford University Press, 1997, p. 141.

Войнов, Михаил (съст.) Старогръцко-български речникъ. Войнов и др. (съст.), София, Придворна печатница, 1939. [Voynov, Mihail (sast.) Starogratsko-balgarski rechnika. Voynov i dr. (sast.), Sofia, Pridvorna pechatnitsa, 1939.]

Дельоз, Жил; Гатари, Феликс. Що е философия? Превел от френски Росен Русев, София, Издателска къща „Критика и хуманизъм”, 1995. [Deleuze, Gilles; Guattari, Félix. Shto e filosofia? Prevel ot frenski Rosen Rusev, Sofia, Izdatelska kashta „Kritika i humanizam“, 1995].

Дидро, Дени. Естетика и теория на изкуството. Превела от френски Катерина Киселова, София, Издателство „Наука и изкуство”, 1981.[( Diderot 1981) Diderot, Denis. Estetika i teoria na izkustvoto. Prevela ot frenski Katerina Kiselova, Sofia, Izdatelstvo „Nauka i izkustvo”, 1981].

Елиът, Томас. Традиция и индивидуален талант. Превела от английски Людмила Колечкова, Варна: Книгоиздателство „Георги Бакалов”, 1980. [Eliot, Thomas. Traditsia i individualen talant. Prevela ot angliyski Lyudmila Kolechkova, Varna: Knigoizdatelstvo „Georgi Bakalov”, 1980].

Сартр, Жан-Пол. Погнусата. Превела от френски Мария Коева. София, Народна култура, 1988. [Sartr, Jean-Paul. Pognusata. Prevela ot frenski Maria Koeva. Sofia, Narodna kultura, 1988].

Филипова-Байрова, Мария (съст.). Речник на чуждите думи в българския език. Филипова-Байрова и др. (съст.). София, Издателство на БАН, 1982. [Filipova-Bayrova, Maria (sast.). Rechnik na chuzhdite dumi v balgarskia ezik. Filipova-Bayrova i dr. (sast.), Sofia, Izdatelstvo na BAN, 1982].

Фуко, Мишел. Думите и нещата. Превел от френски Веселин Цветков, София, Наука и изкуство, 1992. [Foucault, Michel. Dumite i neshtata. Prevel ot frenski Veselin Tsvetkov, Sofia, Nauka i izkustvo, 1992].

Bokedal, Tomas. The Formation and Significance of the Christian Biblical Canon. A Study in Text, Ritual and Interpretation. London & New York, Bloomsbury T&T Clark, 2014.

Bloom, Harold. The Anxiety of Influence. New York and Oxford, Oxford University Press, 1997.

Curtius, Ernst. European Literature and the Latin Middle Ages. Translated from the German

by Willard R. Trask. Bollingen Series XXXVI. Princeton and Oxford, Princeton University Press, 2013.

Gorak, Jan. The Making of the Modern Canon: Genesis and Crisis of a Literary Idea. London and New York, Bloomsbury Publishing Plc, 2013.

Kolbas, E. Dean. Critical Theory and the Literary Canon. Boulder, Colorado & Oxford, UK, Westview Press, 2001.

Liddel, Henry, Scott, Robert. A Greek-English Lexicon. Oxford, Clarendon Press, 1996.

Oppel, Herbert. ΚΑΝῺΝ. Zur Bedeutungsgeschichte des Wortes und seiner ateinischen Entsprechungen (regula-norma). Leipzig, Dieterich, 1937.

Richter, David. Falling into Theory. Conflicting Views on Reading Literature. Boston & New

York, Bedford/ St. Martin’s, 2000.

Sanders, Julie. Adaptation and Appropriation. London and New York, Routlidge, 2006.

Weimann, Robert, Appropriation and Modern History in Renaissance Prose Narrative. – New Literary History, 1983,14, 459–95.

Zhang, Longxi, Canon and World Literature. – Journal of World Literature 1(2016).Online Etymological Dictionary (https://www.etymonline.com/word/adaptation, последно посетен на 20.01.2020).


Refbacks

  • There are currently no refbacks.