Форми и механизми на емпатията в две съвременни драматургични вариации по „Жак Фаталиста и неговият господар“ на Дидро

Abstract

Статията разглежда две драматургични вариации по романа на Дени Дидро „Жак Фаталиста и неговият господар“ през призмата на механизмите на писателска емпатия. След преглед на научни трудове, посветени на видовете и дефинирането на понятието емпатия, и синтез на теорията за наративната емпатия на Сюзан Кийн, се анализират пиесите на Милан Кундера и Ерик-Еманюел Шмит от гледна точка на разновидностите, механизмите и текстовите репрезентации на емпатични състояния. Извеждат се понятията вариатор, метатекстуална и интертекстуална емпатия, чиито дефиниции отразяват отношението на Кундера и Шмит към творческия им модел. Ключови думи : Дени Дидро; Милан Кундера; Ерик-Еманюел Шмит; емпатия; интертекстуалност   This article examines two dramatic variations on Denis Diderot’s novel Jacques the Fatalist and his Master from the point of view of the forms of the writer’s empathy. After an overview of contemporary research on the types and definitions of the concept of empathy and a synthesis of Suzanne Keen’s theory of narrative empathy, the plays of Milan Kundera and Éric-Emmanuel Schmitt are studied under the prism of the forms, mechanisms and textual representations of empathy. The concepts of variator, metatextual empathy and intertextual empathy are formulated to define the postures of Kundera and Schmitt in homage to their writing model. Key words: Denis Diderot; Milan Kundera; Éric-Emmanuel Schmitt; empathy; intertextuality