Големи истории, малки литератури и световни автори

Abstract

In his article "Major Histories, Minor Literatures, and World Authors" Theo D'haen discusses how the idea of world literature has made a remarkable comeback in literary studies. A major feature of this revival has been increased attention from a "world perspective" to literatures until recently little studied beyond disciplinary boundaries, particularly so some "major" literatures such as Chinese, Japanese, Arabic, and various Indian-language literatures. As such, these literatures have come to join what has usually been thought of as "European" world literature. What this move, however to be welcomed in itself, obscures is the even further peripheralization of a number of "smaller" literatures, amongst them many European ones. Thus world literature in its newly emerging guise is merely upping the ante for such minor literatures, or, alternatively, reshaping such literatures in the image and interest of the few "major" literatures which are deemed worthy of inclusion in the "new" world literature.В статията си „Големи истории, малки литератури и световни автори“ Тео Д’хаен разглежда как идеята за световна литература е направила невероятно завръщане в литературните изследвания. Важна характеристика на това нейно възраждане е повишеният интерес от „световна гледна точка“ към литератури, които досега са били сравнително малко изучавани извън дисциплинарните си рамки, особено когато става въпрос за някои „големи“ литератури, сред които са китайската, японската, арабската и различни индоезични литератури. По този начин тези литератури се присъединяват към това, което по принцип се е смятало за „Европейска“ световна литература. Колкото и положителна да е тази стъпка, всъщност тя прикрива все по-задълбочаващото се периферизиране на редица „по-малки“ литератури, между които и много европейски. Следователно световната литература в този си нов образ само вдига летвата за подобни „малки“ литератури или алтернативно ги променя според образа и интереса на няколкото „големи“ литератури, които се считат за достойни да бъдат включени в „новата“ световна литература.