Южнославянското сравнително литературознание днес – посоки и контексти
Abstract
Резюме Статията разглежда актуални тенденции в развитието на южнославянското сравнително литературознание. Обсъжда се въпросът за посоките на преразглеждане на идеята за южнославянска литературна общност и единен южнославянски литературен процес. Интерпретацията е фокусирана върху съпоставянето на югославския с постюгославския литературен контекст. Засяга се въпросът за принадлежността на южнославянските литератури към различни културни региони. Налага се изводът за необходимостта от разглеждане на южнославянските литератури като отворена конструкция и динамично поле на идентичности.Ключови думи: южнославянско сравнително литературознание; литературна общност; югославски и постюгославски литературен контекст; балкански литератури; югоизточноевропейски литератури Abstract South Slavic Comparative Literary Studies: Contexts and Course of DevelopmentThe article examines current trends in the development of South Slavic comparative literary studies. The discussion revolves around the reviewing of the notion of a South Slavic literary community and a unified South Slavic literary process. Interpretation focuses on the comparison of the Yugoslav and Post-Yugoslav literary contexts. Reference is made to the affiliation of South Slavic literatures to various cultural regions. The author comes to the conclusion that there is a need for a reviewing of South Slavic literatures as an open construction and a dynamic field of identities.Keywords: South Slavic comparative literary studies; literary community; Yugoslav and Post-Yugoslav literary context; Balkan literatures; Southeastern European literatures.References
Брајовић, Т. Стварност (само)изгнанства - (само)изгнанство стварности. Слика света у романима писаца нове културне емиграције. В: Научни састанак слависта у Вукове дане, 37/2. Београд: МСЦ, Филолошки факултет, 2008, 507-521.
Бурова, А. Актуалност на определението „източноевропейски литератури“ в съвременния литературен контекст. В: Надмощие и приспособяване. Т.1. Факултет по славянски филологии, СУ „ Св. Кл. Охридски“, 2017.
Дюришин Д. Теория сравнительного изучения литературы. Москва: Прогресс, 1979.
Дараданова, Е. Рецепция на българската поезия в Хърватия през XXI век. – В: Prvi hrvatsko - bugarski slavistički susret. Suvremeni bugarski jezik i književnost u poredbenoslavističkom i interdisciplinarnom kontekstu. Zagreb: Filozofski fakultet, FF- press, 2018, 63 - 75.
Ничев, Б. Основи на сравнителното литературознание. София: Наука и изкуство, 1986.
Пенчева, А. Изтокът и Западът на славянството и днешната съдба на сравнителното славянско литературознание. – В: Славяните. Общество, религия, култура. София: УИ „Св. Кл. Охридски“, 2012, 44-51.
Brajović, T. Postsocijalistički identitet(i) i komparativno izučavanje južnoslovenskih knjževnosti. In: Komparativni postsocijalizam. Slavenska iskustva. Zagreb Filozofski fakultet sveučilišta u Zagrebu. Zagrebačka slavistička škola, 2013, 179-189.
Luketić, K. Bugarsko pitanje hrvatske kulture. In: Balkan: od geografije do fantazije. Zagreb, Mostar, Algoritam, 2013, p. 228–235.
Milinković, J. PROFEMINA: Interkulturalizam i jugoslovenski feminizmi. In: Hrvatsko –srpski / srpsko – hrvatski interkulturalizam danas. Zagreb: Filozofski fakultet Sveučilišta u Zagrebu, FF press, 2017, 127-138.
Oraić Tolić, D. Hrvatski kulturni stereotipi. Diseminacija nacije. In Kulturni stereotipi. Koncepti identiteta u srednjoeuropskim književnostima. Zagreb: Filozofski fakultet, FF press, 2006, 29-45.
Pantić, M. Da li su danas moguće južnoslovenske komparativne studije. // Sarajevske sveske, br 32/ 33, 2011. http://sveske.ba/en/broj/3233 (достъп на 20.02.2019).
Slapšak, S. Žene Jugoslavija, antikomunistička narkoza, Poznańskie Studia Slawistyczne, 5/2013, 249-263.
Downloads
Published
Issue
Section
License
С изпращането на статията си за публикуване в Colloquia Comparativa Litterarum всеки автор автоматично отстъпва безвъзмездно правата за публикуване на текста си, на езика, на който го е предоставил. Редакцията има право да осъществи издателското оформление, без да се консултира с автора. За препечатване е необходимо да се потърси разрешение от редакцията на Colloquia Comparativa Litterarum. Авторът носи пълната отговорност за съдържанието на текста си.
En soumettant son article à Colloquia Comparativa Litterarum, chaque auteur lui cède automatiquement et gratuitement ses droits d’auteur dans la langue dans laquelle il l'avait fournie. Le Comité de rédaction a le droit de réaliser la mise en page sans consulter l'auteur. Pour une réimpression il est nécessaire d'obtenir la permission de Colloquia Comparativa Litterarum. Les textes et leur contenu relèvent de la seule et entière responsabilité des auteurs.
By submitting their article for publication in Colloquia Comparativa Litterarum, authors automatically grant the rights to publish their text in the language in which they have provided it free of charge. The editors have the right to carry out the publishing layout without consulting the author. For reprinting, permission is required from the Editorial Board of Colloquia Comparativa Litterarum. Authors are solely responsible for the content of their texts.