A Riddle Wrapped in a Mystery Inside an Enigma: Deception, Truth and Modernism

Abstract

AbstractThis article deals with the widespread assumption that a significant collection of texts known as the Bible is inherently ‘deceptive’. That is, the Bible does not – it is assumed – say what was ‘really’ going on in the ancient world. The truth, therefore, must be found by going behind or beneath the text (the spatialmetaphors should be noted). Here the real story may found, through archaeology or reading the text against itself. This approach may be described as a modernist ‘depth model’, in which the surface attempts to conceal the truth, while the truth itself must be found by going around the surface text. This remains a dominant approach in biblical criticism. However, it cannot be understood without earlier and indeed, in some quarters, current assumptions concerning the realist nature of the text. In this case, the text reflects in a reasonably trustworthy fashion the context of the text, if not the ideological assumptions and positions of the putative authors. Modernist ‘depth models’ may then be seen as attempts to respond to realist assumptions. A third moment is what could be called postmodern: in this case, the distance between surface and depth is challenged, so that the various possibilities become equal contestants for the dominant position. This entails a shift away from the assumption of a singular truth of the text, characteristic of both realist and modernist assumptions, to the understanding of multiple truth claims – not as relative but as absolutes that permit other absolutes. The argument emphasises that these approaches should be seen as dialectically related to oneanother, rather that mutually exclusive approaches.Keywords: biblical criticism; deception; realism; modernism; postmodernism; depth model. РезюмеТази статия разглежда широко разпространеното убеждение, че значителната колекция от  текстове, позната като Библия, е по своята същност „измамна”. Това означава, че Библията вероятно не казва какво „наистина” се случва в древния свят. Истината, следователно, трябва да се търси зад или под повърхността на текста (трябва да се вземат предвид пространствените метафори). Истинската история тук може да бъде открита посредством археология или четене на текста срещу самия него. Този подход може да бъде характеризиран като модернистичен „дълбинен модел”, в който повърхността се опитва да скрие истината, докато истината сама по себе си трябва да бъде открита чрез заобикаляне на текстовата повърхност. Това остава доминиращ подход в библейската критика. Въпреки това той не може да бъде разбран без по-ранни, в някои източници, наистина актуални предположения, отнасящи се до реалистичната природа на текста. В този случай текстът отразява по сравнително достоверен начин контекста, ако не идеологическите убеждения и позиции на предполагаемите автори. Модернистични „дълбинни модели” могат тогава да бъдат разглеждани като опити да се отговори на реалистичните предположения. Третият момент би могъл да се нарече „постмодерен”: в този случай дистанцията между повърхност и дълбочина е поставена под съмнение, така че различните възможности стават равнопоставени конкуренти за доминиращата позиция. Това води до изместване на идеята за единствена истинност на текста, характерна черта както за реалистичните, така и за модернистичните предположения, към разбирането за множество претенции за истинност – не като относителни, а като абсолютни, допускащи други абсолютни. Аргументът подчертава, че тези подходи трябва да се разглеждат по-скоро като диалектически свързани, отколкото като взаимно изключващи се.Ключови думи: библейска критика; измама; реализъм; модернизъм; постмодернизъм; дълбинен модел.