Sartre’s Theory of Temporality in "Being and Nothingness" in Anglo-American Academic Discourse / Теорията на Сартр за времето в "Битие и нищо" в англо-американската академична литература

Abstract

The study “Sartre’s Theory of Temporality in Being and Nothingness in Anglo-American Academic Discourse” presents in some detail Sartre’s ideas of time in his magnum opusBeing and Nothingness (L’Être et le néant, 1943). The topic is dictated by the fact that these ideas have not been fully discussed by original philosophical literature in Anglo-American academia (English translations from French are not considered). The essay details three topics. The first, introductory part outlines the way Sartre’s theory of temporality in Being and Nothingness has or, rather, has not been fully analyzed in the specialized and popular philosophical literature in English. The overview covers some 65 titles on Sartre, existentialism, and phenomenology. The second section delineates Sartre’s theory of temporality in Being and Nothingness. The final part speaks of Sartre’s ideas of time in his literary criticism, namely, in his essay “On The Sound and the Fury: Time in the Work of Faulkner.”Студията „Теорията на Сартр за времето в Битие и нищо в англо-американската академична литература“ представя подробно идеите на Сартр за темпоралността в неговия magnum opus Битие и нищо (L’Être et le néant, 1943). Темата на изследването е продиктувана от факта, че тези идеи не са били детайлно обсъждани в оригиналната философска литература сред англо-американската академична общност (студията не се занимава с френски публикации, преведени на английски език). Изследването се състои от три части. Първият дял е уводен и очертава начина, по който теорията на Сартр за времето е била или, по-точно, не е била анализирана пълно в специализираната и по-популярната философска литература на английски език. Този обзор представя около 60 заглавия върху Сартр, екзистенциализма и феноменологията. Втората част представя теорията на Сартр за времето в Битие и нищо. Последният дял се занимава с идеи на Сартр за времето, отразени в неговата литературна критика и по-точно в статията му „За Врява и безумство: времето в творчеството на Фокнър“.