Roman et journal

Abstract

Taking as a starting point the ideas of such renowned researchers of autobiographical writing as Jean Rousset and Philippe Lejeune, this article examines the relations between the novel and the (personal) diary. Is their interaction mutually beneficial, or is it just the novel that takes advantage of it by borrowing certain elements from its less prestigious literary counterpart? To answer this question, the article first turns to Anne Frank’s diary, which is not a literary one in the strict sense of the word, and then goes on to analyse the use of diary writing in Daniel Defoe’s fiction (Robinson Crusoe and A Journal of the Plague Year), to finally consider two novels written entirely in the form of diaries, namely The Last Day of a Condemned Man by Victor Hugo and The Diary of a Country Priest by Georges Bernanos. One of the author’s conclusions is that the truly meaningful symbiosis between the novel and the diary can only take place once they have both acquired the status of autonomous genres and become partners engaged in a fruitful dialogue. Keywords: novel and diary; living and writing; Anne Frank; Daniel Defoe; Georges Bernanos   PeзюмеСтъпвайки върху идеите на признати изследователи в областта на автобиографичното писане като Жан Русе и Филип Льожьон, статията разглежда отношенията между  романа и т. нар. „интимен (личен) дневник“. Тези отношения от взаимна полза ли са, или само романът печели от тях, заемайки отделни елементи от своя по-малко престижен литературен събрат? За да намери отговор на подобни въпроси, статията тръгва от дневник, който не минава за литературен stricto sensu, този на Ане Франк, след това разглежда използването на дневниковото писане при Даниел Дефо („Робинзон Крузо“, „Дневник на чумавата година“), за да стигне до романа, написан изцяло във формата на интимен дневник, с който си служат Виктор Юго („Последният ден на един осъден на смърт“) и Жорж Бернанос („Дневникът на един селски свещеник“). Едно от заключенията, до които се стига, е, че пълноценното взаимодействие на романа и дневника става възможно, когато и романът, и дневникът се разглеждат първо като самостойни жанрове и едва след това като партньори, въвлечени в плодотворен диалог. Ключови думи: роман и дневник; писане и живеене; Ане Франк; Даниел Дефо; Виктор Юго; Жорж Бернанос