Singing One`s Image: Slavic National and State Anthems as Realms of Memory or ‘Blemishes’ on the Face of History
Abstract
Abstract This essay presents a chronological and typological overview of the Slavic national and state anthems through the lens of Pierre Nora’s notion of “realms of memory”. A special focus is placed on the common practice of appropriating foreign and older national anthems and transforming them into new hymns. The Slavic state anthems are classified into three groups: anthems that have gradually become lasting realms of national memory, anthems that have the potential to become national realms of memory, and anthems that have failed to achieve a status of a realm of memory. Among the latter are the state anthems, created specifically for the needs of some of the totalitarian regimes in the Soviet block that are viewed today as ‘blemishes’ on the face of national history.Keywords: National and State Anthem(s); realms of memory; Slavs. РезюмеДа изпееш своя образ: славянските национални и държавни химни като места на паметта или ‘петна’ в историята Есето разглежда в хронологичен и сравнителен план славянските национални и държавни химни от гл. т. на постановката на Пиер Нора за „места на паметта“. Представена е типологизиция на химните като теоцентрични, етноцентрични и партоцентрични и е отделено внимание на практиката словесни и/или музикални фрагменти от чужди или собствени предишни химни да бъдат инкорпорирани и превръщани в нови „свои места на паметта“. Химните са класифицирани на такива, които своевременно са се превърнали в трайни места на паметта; химни, притежаващи потенциала да се превърнат в места на паметта и химни, които не са успели да се наложат като такива. Сред последните са и химните, създадени да обслужват тоталитарните партийни режими в Съветска Русия, Украйна, Беларус и България, които са оприличени на ‘петна’ в националната история на тези народи.Ключови думи: национални и държавни химни; места на паметта; славяни.
Downloads
Veröffentlicht
Ausgabe
Rubrik
Lizenz
С изпращането на статията си за публикуване в Colloquia Comparativa Litterarum всеки автор автоматично отстъпва безвъзмездно правата за публикуване на текста си, на езика, на който го е предоставил. Редакцията има право да осъществи издателското оформление, без да се консултира с автора. За препечатване е необходимо да се потърси разрешение от редакцията на Colloquia Comparativa Litterarum. Авторът носи пълната отговорност за съдържанието на текста си.
En soumettant son article à Colloquia Comparativa Litterarum, chaque auteur lui cède automatiquement et gratuitement ses droits d’auteur dans la langue dans laquelle il l'avait fournie. Le Comité de rédaction a le droit de réaliser la mise en page sans consulter l'auteur. Pour une réimpression il est nécessaire d'obtenir la permission de Colloquia Comparativa Litterarum. Les textes et leur contenu relèvent de la seule et entière responsabilité des auteurs.
By submitting their article for publication in Colloquia Comparativa Litterarum, authors automatically grant the rights to publish their text in the language in which they have provided it free of charge. The editors have the right to carry out the publishing layout without consulting the author. For reprinting, permission is required from the Editorial Board of Colloquia Comparativa Litterarum. Authors are solely responsible for the content of their texts.
