„История на славянските литератури“ – съвременни перспективи пред една традиционна филологическа дисциплина

Autor/innen

  • Ани Бурова

Abstract

Резюме                                                                     Статията разглежда актуалното състояние на дисциплината „История на славянските литератури“ в съвременната академична среда. Обсъждат се характерът ѝ на обзорен широкомащабен литературноисторически лекционен курс и перспективите ѝ на развитие в контекста на съвременните тенденции в университетското филологическо образование. Коментира се необходимостта дисциплината да бъде концептуално обвързана с променливите перспективи на осмисляне на контекстите на културна идентичност, в които попадат различните литератури, разглеждани от нея.Ключови думи: история на славянските литератури; сравнително литературознание; филология; академичен контекст; културна идентичност; литературна типология                                                                           Abstract                                        “History of Slavic Literatures” – Modern Perspectives of a Traditional Philological DisciplineThe article examines the current state of the discipline “History of Slavic Literatures” in the contemporary academic environment. The paper discusses its nature of a large-scale literary-historical course and its perspectives for development in the context of contemporary tendencies in university philological education. We comment the need for the discipline to be conceptually connected to varying perspectives in rationalizing the contexts of cultural identity for different examined literatures.Keywords: history of Slavic literatures; comparative literary studies; philology; academic context; cultural identity; literary typology

Literaturhinweise

Аретов, Николай. Какво стои зад (желанието за) сравнение? – В: Голямото вписване или Какво сравнява сравнителното литературознание? Съст. Румяна Л. Станчева. София: УИ „Св. Климент Охридски“, С., 2009, с. 34-43.

Бурова, Ани. Мотивиране на славянската литературна общност в “История на славянските литератури” от Йордан Иванов. – В: Славистика и общество. Сборник с докладите от Седми национални славистични четения. Съст. Маргарита Младенова, Илиана Монова. София: Heron press, 2006, с. 99-102.

Бурова, Ани, Димитрова, Славея, Колев, Владимир, Янев, Кристиян, Илиев, Борис. Модели на преподаване на сравнителни литературни дисциплини в актуалния академичен контекст. – Colloquia Comparativa Litterarum, Vol 5, No 1 (2019).

Георгиев, Емил. Очерки по история на славянските литератури. София: Наука и изкуство, 1958 (т. I), 1963 (т. II).

Иванов, Йордан. История на славянските литератури. Пловдив: Христо Г. Данов, 1896.

История литератур западных и южных славян. Ред. Совет: Л. Н. Будагова, А. В. Липатов, С. В. Никольский. Москва: Индрик, 1997 (т. 1 и 2), 2001 (т. 3).

Карагьозов, Панайот. Самосознание словесности. Историографии славянских литтератур. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1996.

Карагьозов, Панайот. История и историография на славянския литературен XX век. Тезиси с особен оглед на „партоцентричната“ същност на века. – В: Под знака на европейските културни диалози. В памет на професор Боян Ничев. Съст. Христина Балабанова, Борис Минков, Добромир Григоров. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2007, с. 105-118.

Ковачев, Огнян. За ползата и вредата от термина „западноевропейска литература“. – В: Голямото вписване или Какво сравнява сравнителното литературознание? Съст. Румяна Л. Станчева. София: УИ „Св. Климент Охридски“, С., 2009, с. 25-33.

Пенчева, Анжелина. Изтокът и Западът на славянството и днешната съдба на сравнителното славянско литературознание. – В: Славяните. Общество, религия, култура. Юбилеен сборник в чест на 60-годишнината на професор дфн Панайот Карагьозов. Съст. Ани Бурова, Добромир Григоров, Елена Дараданова, Славея Димитрова, Валентина Пирова, Камен Рикев, Лидия Терзийска, Ина Христова. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2012, с. 44-51.

Протохристова, Клео. Западноевропейска литература. Съпоставителни наблюдения, тезиси, идеи. Пловдив: Хермес, 2000.

Протохристова, Клео. Тематологията в настъпление. Методологически предпоставки и методологически оползотворявания. – В: Голямото вписване или Какво сравнява сравнителното литературознание? Съст. Румяна Л. Станчева. София: УИ „Св. Климент Охридски“, С., 2009, с. 17-24.

Станчева, Румяна Л. Среща в прочита. Сравнително литературознание и Балканистика. София: Балкани, 2011.

Христова, Ина. Южнославянското сравнително литературознание днес – посоки и контексти. – Colloquia Comparativa Litterarum, Vol 5, No 1 (2019).

Downloads

Veröffentlicht

2019-07-01

Ausgabe

Bd. 5 Nr. 1 (2019): Colloquia Comparativa Litterarum

Rubrik

II. COMPARATIVE LITERARY STUDIES WITHIN THE CONTEXT OF CONTEMPORARY PHILOLOGICAL EDUCATION

Lizenz

С изпращането на статията си за публикуване в Colloquia Comparativa Litterarum всеки автор автоматично отстъпва безвъзмездно правата за публикуване на текста си, на езика, на който го е предоставил. Редакцията има право да осъществи издателското оформление, без да се консултира с автора. За препечатване е необходимо да се потърси разрешение от редакцията на Colloquia Comparativa Litterarum. Авторът носи пълната отговорност за съдържанието на текста си.

 

En soumettant son article à Colloquia Comparativa Litterarum, chaque auteur lui cède automatiquement et gratuitement ses droits d’auteur dans la langue dans laquelle il l'avait fournie. Le Comité de rédaction a le droit de réaliser la mise en page sans consulter l'auteur. Pour une réimpression il est nécessaire d'obtenir la permission de Colloquia Comparativa Litterarum. Les textes et leur contenu relèvent de la seule et entière responsabilité des auteurs.

 

By submitting their article for publication in Colloquia Comparativa Litterarum, authors automatically grant the rights to publish their text in the language in which they have provided it free of charge. The editors have the right to carry out the publishing layout without consulting the author. For reprinting, permission is required from the Editorial Board of Colloquia Comparativa Litterarum. Authors are solely responsible for the content of their texts.