Езиците на театъра – за няколко двуезични български представления от началото на ХХ век

Abstract

Вербалният език е един от множеството езици, чрез които „говори“ театралният спектакъл. Съобщаването и възприемането на театралното послание чрез различни изразни средства прави гастролите на чужди артисти в софийски представления успешна практика в първите години на ХХ в. Хърватските актьори Андреа Фиян, Мария Щроци, София Звонарева и чехът Йозеф Шмаха изпълняват ролите си на своите езици, а българските актьори играят на български език в няколко спектакъла на театър Сълза и смях, а след това и в две постановки на Народния театър. Този тип билингвистични представления се харесват и на българската публика, и на актьорите от трупата. Те са приветствани от критиката. Но когато чужденците, от гости на българската сцена, стават постоянни членове на трупата, отношението към тяхното присъствие се променя. В статията е проследено критическото мнение за театралите чужденци през първото десетилетие на ХХ в., когато българският професионален театър целенасочено се развива като национална културна институция.Ключови думи: двуезични театрални спектакли, театър Сълза и смях, Народен театър, театралната критика от първото десетилетие на ХХ в., Йозеф Шмаха, Андреа Фиян, Мария Щроци, София ЗвонареваThe Languages of Theatre: On Several Bilingual Bulgarian Performances from the Beginning of the 20th CenturyVerbal language is one of many theatrical languages, and it accounts for the spectators’ unhindered reception when one of the roles is performed in a foreign language. Andrea Fian and Maria Strozzi were two Croatian actors who acted upon on the stage of Slavyanska Beseda Theatre (1904, 1905). Sofia Zvonareva was another guest actress from Croatia, and she was invited to stay for a couple of seasons as part of a Bulgarian troupe. Joseph Shmaha, a Czech actor and producer who was offered a position as artistic director at the Bulgarian National Theatre, also had two acting appearances on the Bulgarian stage. All guest actors, with the exception of Zvonareva, performed their roles in their native language even though the plays were staged in bulgarian. This text shows the theatre critics’ attitude to the bilingual performances on the Bulgarian stage during the first decade of the 20th century, when Bulgarian professional theatre was making its first steps to develop purposefully as a national cultural institution.Keywords: two languages in one production; stage of Slavyanska Beseda Theatre; Bulgarian National Theatre; theatre critics; Joseph Shmaha; Andrea Fian; Maria Strozzi; Sofia Zvonareva