Тàлер или дàлер? Национален колорит и наименования на парични единици в преводите на норвежките народни приказки на български език

Abstract

Съхраняването на националния, културния и историческия колорит е основно предизвикателство при превода на фолклорни наративи. В статията се разглеждат подходите към норвежките реалии (културноспецифична лексика), обозначаващи парични единици (норв. daler, skilling и mark), възприети от преводачите на български език на събраните от Петер Кристен Асбьорнсен и Йорген Му Норвежки народни приказки. Стратегиите на преводачите се анализират на фона на ключовата роля на Приказките за подхранване на норвежката национална идентичност през периода на Националния романтизъм. В статията се представят и някои теоретични обобщения, свързани с многобройните фактори, които обуславят възможните преводачески решения – напр. жанровата специфика на изходния текст, целевата група на превода, интензивността на националния колорит и естеството на денотата на реалиите.                                                                                                                    Ключови думи: норвежки народни приказки; преводимост; реалии                                                                                                                                                                                                                                                                                        Тàлер [thaler] or дàлер [daler]? National Overtones and Names of Currency Units in the Translations of the Norwegian Folktales into Bulgarian                                                                                                                                                                                                                                                Rendering national, cultural and historical references into the target language is one of the major challenges in translating folklore narratives. The paper examines the approaches to Norwegian realia (i.e. words for culture-specific items) denoting currency units (daler, skilling and mark), adopted by the Bulgarian translators of the Norwegian Folktales collected by Peter Christen Asbjørnsen and Jørgen Moe. The translation strategies are discussed against the backdrop of the major role of the Folktales in fostering Norwegian national identity during the National Romanticism period. The paper provides some theoretical considerations relating to the multitude of factors which underlie the possible translation strategies, e.g. the genre specifics of the source text, the target group of the translation, the degree of the national overtones’ intensity and the nature of the realia’s denotata.                                                                                        Keywords: Norwegian Folktales; translatability; words for culture-specific items