Музеят – начини на употреба в два балкански романа („Черно мляко”от Елиф Шафак и „Музеят на безусловната капитулация” от Дубравка Угрешич) / The Museum and its Usages in Two Balkan Novels

Abstract

Статията разглежда възможната концепция за музея в литературата – „музей” не само като метафора, а като специфичен тип роман. Това е опит да се проследят възможните пресрещания (или начини на употреба) между два балкански романа – историческия музей на Дубравка Угрешич и литературния харем на Елиф Шафак. Изследователският фокус е в непрестанното изследване и търсене на човешката многоликост и човешката цялостност.В автобиографичния си роман Черно мляко Елиф Шафак се опитва да „уреди” собствен литературен музей. В него тя успява да събере писателки като Зелда Фицджералд, Силвия Плат, Севги Сойсал, Халиде Едип, Айн Ранд... В Музеят на безусловната капитулация Дубравка Угрешич е съумяла да събере, консервира и покаже (без привидна връзка) фрагментите/снимките/книгите от своята собствена биография като своеобразен роман-музей. This article examines the possible concept of the museum in literature – a ‘museum’ not only like a metaphor but also like a specific type of novel. This is an attempt to trace the possible meetings (or usages) of two Balkan novels – Dubravka Ugrešić`s historical museum and Elif Shafak’s literary harem. The focus of the study is on the never-ending quest and the search for human multifacetedness and human completeness.  In her autobiographical novel Black Milk: On Writing, Motherhood and the Harem Within Elif Shafak is trying to ‘arrange’ her own literary museum. She was able to gather in her ‘collection’ women writers like Zelda Fitzgerald, Sylvia Plath, Sevgi Soysal, Halide Edib, Ayn Rand, etc. In The Museum of Unconditional Surrender Dubravka Ugrešić was able to collect, preserve and show (without apparent connection between them) the fragments/photographs/books of her own biography as a kind of ‘museum’ novel.