Музеят – начини на употреба в два балкански романа („Черно мляко”от Елиф Шафак и „Музеят на безусловната капитулация” от Дубравка Угрешич) / The Museum and its Usages in Two Balkan Novels
Abstract
Статията разглежда възможната концепция за музея в литературата – „музей” не само като метафора, а като специфичен тип роман. Това е опит да се проследят възможните пресрещания (или начини на употреба) между два балкански романа – историческия музей на Дубравка Угрешич и литературния харем на Елиф Шафак. Изследователският фокус е в непрестанното изследване и търсене на човешката многоликост и човешката цялостност.В автобиографичния си роман Черно мляко Елиф Шафак се опитва да „уреди” собствен литературен музей. В него тя успява да събере писателки като Зелда Фицджералд, Силвия Плат, Севги Сойсал, Халиде Едип, Айн Ранд... В Музеят на безусловната капитулация Дубравка Угрешич е съумяла да събере, консервира и покаже (без привидна връзка) фрагментите/снимките/книгите от своята собствена биография като своеобразен роман-музей. This article examines the possible concept of the museum in literature – a ‘museum’ not only like a metaphor but also like a specific type of novel. This is an attempt to trace the possible meetings (or usages) of two Balkan novels – Dubravka Ugrešić`s historical museum and Elif Shafak’s literary harem. The focus of the study is on the never-ending quest and the search for human multifacetedness and human completeness. In her autobiographical novel Black Milk: On Writing, Motherhood and the Harem Within Elif Shafak is trying to ‘arrange’ her own literary museum. She was able to gather in her ‘collection’ women writers like Zelda Fitzgerald, Sylvia Plath, Sevgi Soysal, Halide Edib, Ayn Rand, etc. In The Museum of Unconditional Surrender Dubravka Ugrešić was able to collect, preserve and show (without apparent connection between them) the fragments/photographs/books of her own biography as a kind of ‘museum’ novel.Downloads
Published
Issue
Section
License
С изпращането на статията си за публикуване в Colloquia Comparativa Litterarum всеки автор автоматично отстъпва безвъзмездно правата за публикуване на текста си, на езика, на който го е предоставил. Редакцията има право да осъществи издателското оформление, без да се консултира с автора. За препечатване е необходимо да се потърси разрешение от редакцията на Colloquia Comparativa Litterarum. Авторът носи пълната отговорност за съдържанието на текста си.
En soumettant son article à Colloquia Comparativa Litterarum, chaque auteur lui cède automatiquement et gratuitement ses droits d’auteur dans la langue dans laquelle il l'avait fournie. Le Comité de rédaction a le droit de réaliser la mise en page sans consulter l'auteur. Pour une réimpression il est nécessaire d'obtenir la permission de Colloquia Comparativa Litterarum. Les textes et leur contenu relèvent de la seule et entière responsabilité des auteurs.
By submitting their article for publication in Colloquia Comparativa Litterarum, authors automatically grant the rights to publish their text in the language in which they have provided it free of charge. The editors have the right to carry out the publishing layout without consulting the author. For reprinting, permission is required from the Editorial Board of Colloquia Comparativa Litterarum. Authors are solely responsible for the content of their texts.