На какви езици говорят и пишат просветителите? Периодични издания в многоезична среда: Случаят „Шутош“ (1873-1874)

Auteurs

  • Nikolay Aretov Bulgarian Academy of Sciences

Résumé

Българите в многоезичната и мултикултурна Османска империя говорят и пишат на различни езици, в зависимост от аудиторията и типа комуникация. Статията представя няколко български просветители от ХІХ в., които използват езици, различни от родния.„Шутош“ е хумористичен вестник, публикуван в Цариград през 70-те години на ХІХ в., българска версия на издание, собственост на гърка Теодор Касапис. Почти всички текстове в българското издание са анонимни или подписани с псевдоними. Голяма част от тях са преводи, като имената на авторите и преводачите също не са посочени. Сред преводите е една адаптация на Задиг от Волтер. Статията проследява историята на вестника и няколко негови публикации, свързани с литературата.Наблюденията водят до извода, че в средата на ХІХ в. присъствието на билингвизма е значително, съществуват редица периодични издания, които публикуват текстове на езици, различни от български и гръцки. След учредяването на Княжество България (в по-малка степен в Източна Румелия) тенденцията се изменя, билингвизмът намалява и българският език получава висок статут и почти монополно положение и статут на lieu de mémoirе.Ключови думи: билингвизъм; диглосия; многоезична среда; Теодор Касапис; „Шутош“; Петко СлавейковWhat Languages Did Enlighteners Speak and Write in? Periodicals in Multilingual Environments: The Case of Shutosh (1873-1874)Residing within the confines of the multi-cultural and multi-lingual Ottoman Empire Bulgarians spoke and wrote in different languages, depending on the type of communication and the audience. This paper presents several examples of Bulgarian enlighteners from the 19th century who used a language other than their own native Bulgarian.Shutosh was a comic newspaper, published in Istanbul in the 1870s. It was the Bulgarian version of a periodical owned by the Greek Teodor Kasap. Almost all publications in the newspaper were either anonymous, or signed with pen names. Large parts of them were translations, but neither the names of the authors, nor the translators were mentioned. One such translation was in fact an adaptation of Voltaire’s Zadig ou la Destinée. This article traces the history of that newspaper and presents some of its publications that have to do with literature.The observations lead to the conclusion that there was considerable multilingualism among Bulgarians in the mid-19th century. There were some multilingual periodicals, and there were texts published in languages other than Bulgarian and Greek. After the establishing of the new Bulgarian state (not so much in Eastern Rumelia), the trend changed and the Bulgarian language gained its high status and almost monopoly position, as well as the status of a lieu de mémoirе.Keywords: bilingualism; diglossia; multilingual environments; Teodor Kasap; Shutosh; Petko Slaveykov

Références

Аретов, Николай. Васил Попович. Живот и творчество. София, Кралица Маб, 2000. [Aretov, Nikolay. Vasil Popovich. Zhivot i tvorchestvo. Sofia, Kralitsa Mab, 2000].

Аретов, Николай. Между конфликтите и сътрудничеството. Иван Найденов и Петко Р. Славейков. – Исторически преглед, г. LXXIV, 2018, кн. 2, с. 35-64. [Aretov, Nikolay. Mezhdu konfliktite i satrudnichestvoto. Ivan Naydenov i Petko R. Slaveykov. – Istoricheski pregled, g. LXXIV, 2018, kn. 2, s. 35-64].

Аретов, Николай. Привлекателният образ на великия скептик. Българската рецепция на Волтер. – Литературна мисъл, № 2-3, 1994, с. 89-113. [Aretov, Nikolay. Privlekatelniyat obraz na velikia skeptik. Balgarskata retseptsia na Volter. – Literaturna misal, № 2-3, 1994, s. 89-113].

Аретов, Николай. Първият български превод на философска новела от Волтер. – Сравнително литературознание, 1986, № 7 с. 79-84. [Aretov, Nikolay. Parviyat balgarski prevod na filosofska novela ot Volter. – Sravnitelno literaturoznanie, 1986, № 7 s. 79-84].

Аретов, Николай. Иван Найденов: За право и напредък. Мемоари. Писма. София, Кралица Маб, 2019. [Aretov, Nikolay. Ivan Naydenov: Za pravo i napredak. Memoari. Pisma. Sofia, Kralitsa Mab, 2019].

Баз-Фотияде, Лаура. Литературни проблеми в двуезичните българо-румънски вестници, излизали в Букурещ и Браила през ХІХ в. – В: Българо-румънски литературни взаимоотношения през ХІХ в. София, БАН, 1980, с. 253-258. [Baz-Fotiyade, Laura. Literaturni problemi v dvuezichnite balgaro-rumanski vestnitsi, izlizali v Bukuresht i Braila prez XІX v. – V: Balgaro-rumanski literaturni vzaimootnoshenia prez XІX v. Sofia, BAN, 1980, s. 253-258].

Боршуков, Гeорги. История на българската журналистика. София, Наука и изкуство, 1976. [Borshukov, Georgi. Istoria na balgarskata zhurnalistika. Sofia, Nauka i izkustvo, 1976]

Българска възрожденска интелигенция. Енциклопедия. Съст. Н. Генчев и Кр. Даскалова. София, ДИ Д-р Петър Берон, 1988. [Balgarska vazrozhdenska inteligentsia. Entsiklopedia. Sast. N. Genchev i Kr. Daskalova. Sofia, DI D-r Petar Beron, 1988].

Великсин, Димитър. Съчинения. Съст. Ст. Таринска и Р. Флоря. София, БАН, 1999. [Veliksin, Dimitar. Sachinenia. Sast. St. Tarinska i R. Florya. Sofia, BAN, 1999].

Гетова, Елeна. Журналистически езици на Възраждането. Българо-френски контексти. В. Търново, Фабер, 2005. [Getova, Elena. Zhurnalisticheski ezitsi na Vazrazhdaneto. Balgaro-frenski konteksti. V. Tarnovo, Faber, 2005].

Данова, Надя. Константин Георгиев Фотинов в културното и идейно-политическото развитие на Балканите през XIX век. София, БАН, 1994. [Danova, Nadya. Konstantin Georgiev Fotinov v kulturnoto i ideyno-politicheskoto razvitie na Balkanite prez XIX vek. Sofia, BAN, 1994].

Детрез, Раймонд. Не търсят гърци, а ромеи да бъдат. Православната културна общност в Османската империя. ХV – ХІХ в. София, Кралица Маб, 2015. [Detrez, Raymond. Ne tarsyat gartsi, a romei da badat. Pravoslavnata kulturna obshtnost v Osmanskata imperia. XV – XІX v. Sofia, Kralitsa Mab, 2015].

Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война (1877 - 1878). Т. I. София, Синодално изд., 1969. [Kiril patriarh Balgarski. Balgarskata ekzarhia v Odrinsko i Makedonia sled Osvoboditelnata voyna (1877 - 1878). T. I. Sofia, Sinodalno izd., 1969].

Мирчева, Кети. Един епизод от историята на възрожденския ни печат. Любен Каравелов на страниците на в. „Шутош“ – между съмишленичеството и крайното отрицание. – Исторически преглед, 2007, кн. 3-4, с. 130-141. [Mircheva, Kеti. Edin epizod ot istoriyata na vazrozhdenskia ni pechat. Lyuben Karavelov na stranitsite na v. „Shutosh“ – mezhdu samishlenichestvoto i kraynoto otritsanie. – Istoricheski pregled, 2007, kn. 3-4, s. 130-141].

Нора, Пиер. (Под ръководството на). Места на паметта. Т. 1-2. Прев. Ст. Атанасов. София, Дом на науките за човека и обществото, 2004-2005. [Nora, Pier. (Pod rakovodstvoto na). Mesta na pametta. T. 1-2. Prev. St. Atanasov. Sofia, Dom na naukite za choveka i obshtestvoto, 2004-2005].

Обявления за български възрожденски издания. Съст. Н. Данова, Л. Драголова, М. Лачев и Р. Радкова. София, УИ „СВ. Кл. Охридски“ и Акад. изд. „Проф. М. Дринов“, 1999. [Obyavlenia za balgarski vazrozhdenski izdania. Sast. N. Danova, L. Dragolova, M. Lachev i R. Radkova. Sofia, UI „SV. Kl. Ohridski“ i Akad. izd. „Prof. M. Drinov“, 1999].

Преплетените истории на Балканите. Т. 1-4. София, НБУ, 2013-2019. [Prepletenite istorii na Balkanite. T. 1-4. Sofia, NBU, 2013-2019].

Сапунов, Никола Евт. Дневник по съграждането на първата българска църква в Цариград. Предговор, встъпителна студия, съставителство, бележки и речник ст.н.с. д-р Христо Темелски. В. Търново, ПИК, 1999. [Sapunov, Nikola Evt. Dnevnik po sagrazhdaneto na parvata balgarska tsarkva v Tsarigrad. Predgovor, vstapitelna studia, sastavitelstvo, belezhki i rechnik st.n.s. d-r Hristo Temelski. V. Tarnovo, PIK, 1999].

Славейков, Пeтко Р. Съчинения. Пълно събрание. Т. 1-4. София, БАН, 1963-1973. [Slaveykov, Petko. R. Sachinenia. Palno sabranie. T. 1-4. Sofia, BAN, 1963-1973].

Стоянов, Маньо. Българска възрожденска литература. Аналитичен репертоар. Т. 1. София, Наука и изкуство, 1957. [Stoyanov, Manyo. Balgarska vazrozhdenska literatura. Analitichen repertoar. T. 1. Sofia, Nauka i izkustvo, 1957].

Таринска, Стeфана. Българската двуезична периодика през Възраждането и пътищата на литературата. – В: Периодика и литература. София, УИ „Св. Климент Охридски“, 1994. [Tarinska, Stеfana. Balgarskata dvuezichna periodika prez Vazrazhdaneto i patishtata na literaturata. – V: Periodika i literatura. Sofia, UI „Sv. Kliment Ohridski“, 1994].

Тодоров, Илия. Билингвистичната поезия на Димитър Великсин. – В: Българо-румънски литературни взаимоотношения през ХІХ в. София, БАН, 1980, с. 264-284. [Todorov, Ilya. Bilingvistichnata poezia na Dimitar Veliksin. – V: Balgaro-rumanski literaturni vzaimootnoshenia prez XІX v. Sofia, BAN, 1980, s. 264-284].

Strauss, Johann. The Millets and the Ottoman Language: The Contribution of Ottoman Greeks to Ottoman Letters (19th – 20th Centuries). – Die Welt des Islams, New Ser., Vol. 35, Issue 2 (Nov., 1995), р. 189– 249.

Téléchargements

Publiée

2020-06-01

Numéro

Rubrique

II. BILINGUALISM. THE LANGUAGE AS LIEU DE MÉMOIRЕ. (International conference, Sofia, 2. 11. 2019)