Women‘s Literature and the Canon. How to Write History of Women’s Literature Today?

Auteurs

  • Milena KIROVA Sofia University St. Kliment Ohridski

Mots-clés :

women’s literature, women’s literary canon, female writing, Bulgarian literature, alternative canon, feminist criticism

Résumé

AbstractThe paper opens by briefly outlining the development of women’s literature in the ex-„East European” countries since 1989. Then it turns to feminist literary theory tracking two different periods of its reception by, and adaption to, literary criticism in post-communist academic research. The concepts of women’s generations and women’s literary canon, vital for the western tradition of gynocriticism, are closely analyzed in line with their relevance to present-day women’s literature in post-communist culture. The paper closes by outlining a threefold model of the prospective to speak of women’s literature imbedded in, or in counter stance to, the traditional literary canon.Keywords: women’s literature; women’s literary canon; female writing; Bulgarian literature; alternative canon; feminist criticism.РезюмеСтатията проследява навлизането на теоретичния феминизъм в България през 90-те години на 20 век – отначало като доминиращо влияние на френската школа, наречена gynesis, след това, вече в началото на новия век, като преобладаваща ориентация към англоезичната традиция на гинокритиката. Изтеглени са паралели с други балкански литератури, изведени са някои проблеми на възможността да се обособи самостоятелна история на литературата, създадена от жени. След като очертава в най-общилинии явлението „женско писане“ от втората половина на 90-те години, изследването се фокусира върху отношенията между „женската литература“ и канона. В последната част на статията е разработен въпросът за онези подходи, които биха създали алтернатива на традиционната, андроцентричноориентирана и йерархично структурирана литературна история. Представени са три модела на „женска“ литературна история – и трите с техните предимства, но и с техните недостатъци.Ключови думи: литературен феминизъм; женско писане; история на женската литература в България; жените и канонът в литературата. 

Biographie de l'auteur

Milena KIROVA, Sofia University St. Kliment Ohridski

Milena Kirova is professor in Bulgarian Literature and Biblical studies at the University of Sofia. She has a Ph.D. in literature (1987) and Doctor of Sciences degree in literature and anthropology (2000). Apart from a long teaching career (since 1983) at the University of Sofia, she has taught Bulgarian literature and History of Bulgarian culture at many other universities in Bulgaria and abroad(University of Warsaw, 2009; University of Belgrade, 2002; University of Helsinki, 2000; University of Kent, 1995; UCLA, 1989-1991, and others). M. Kirova has authored twelve books and a vast number of chapters in collections and articles in scientific journals. She has been new books’ columnist for the Culture weekly since 1995, having published about 600 bookreviews. Some of her books are:“The Dream of Meduza. Towards Psychoanalysis of Bulgarian Literature” (1995); “The ProblematicRealism”(2002);“Biblical Femininity. Mechanisms of Construction, Politics of Representation”(2005); “David, The Great. History and Masculinity in the Hebrew Bible”(2009). Editor of the first history of women’s literature in Bulgaria, “The Canon Which Never Happened”,Part 1 (2009), Part 2 (2013).

Téléchargements

Publiée

2016-06-30

Numéro

Vol. 2 No 1 (2016): Colloquia Comparativa Litterarum

Rubrique

Articles

Licence

С изпращането на статията си за публикуване в Colloquia Comparativa Litterarum всеки автор автоматично отстъпва безвъзмездно правата за публикуване на текста си, на езика, на който го е предоставил. Редакцията има право да осъществи издателското оформление, без да се консултира с автора. За препечатване е необходимо да се потърси разрешение от редакцията на Colloquia Comparativa Litterarum. Авторът носи пълната отговорност за съдържанието на текста си.

 

En soumettant son article à Colloquia Comparativa Litterarum, chaque auteur lui cède automatiquement et gratuitement ses droits d’auteur dans la langue dans laquelle il l'avait fournie. Le Comité de rédaction a le droit de réaliser la mise en page sans consulter l'auteur. Pour une réimpression il est nécessaire d'obtenir la permission de Colloquia Comparativa Litterarum. Les textes et leur contenu relèvent de la seule et entière responsabilité des auteurs.

 

By submitting their article for publication in Colloquia Comparativa Litterarum, authors automatically grant the rights to publish their text in the language in which they have provided it free of charge. The editors have the right to carry out the publishing layout without consulting the author. For reprinting, permission is required from the Editorial Board of Colloquia Comparativa Litterarum. Authors are solely responsible for the content of their texts.