Laurence Sterne’s ‘Noseology’ and the Making of Gogol’s The Nose / ‘Носологията’ на Лорънс Стърн и направата на Гоголевия Нос

Résumé

It has become a tradition to use the succession of Gogol’s short novel The Nose from Laurence Sterne’s Life and Opinions of Tristram Shandy as a key to its interpretation, and to identify its kinship to the ‘noseology’ in 1820s’ and 1830s’ Russian literature and the peculiar type of Russian Sternianism, which originated as a result of the novel’s reception in Russia. In this research perspective, set originally by V. V. Vinogradov, so much work has been completed that its potential seems to have been exhausted. Nevertheless, certain vagueness and several logical gaps have been identified in the established visions about Sterne’s influence on Gogol. The task of the present study is to bridge these inadequacies and to clarify the mechanisms that helped transform Sterne’s ‘noseology’ into the puzzling world of Gogol’s The Nose. The examination conducted in this paper demonstrates that the essential link between the whimsical logic of Gogol’s short novel, and especially the paradoxical substantiation of the theme of the nose in it, on the one hand, and Sterne’s novel Tristram Shandy, on the other, is manifested as re-actualization of an entire network of motifs that were established by the source novel and were reproduced in specific ways both in The Nose and in Gogol’s other works. As a result of this process, strange associative groupings that seem to have been deprived of meaning were set firmly as fixed configurations. A characteristic of the specific mechanism manifested in Gogol’s autotextuality is the fact that the cluster of interconnected images and notions issuing from Sterne’s novel was repeated again by means of varying combinations of elements. Each of these single derivative substantiations is incomplete with regard to the paradigm, and though inexhaustible and scattered throughout various texts by Gogol, theystill remain recognizable parts of a common constellation, whose prototype was created by Sterne. По традиция, като ключ към интерпретацията на повестта Нос на Николай Гогол се извежда приемствеността ѝ от Животът и мненията на Тристрам Шанди, джентълмен на Лорънс Стърн, както и родството ѝ с ‘носологията’ в руската литература от 20-те и 30-те години на ХIX век и своеобразното руско ‘стернианство’, производни от рецепцията на романа в Русия. В тази изследователска перспектива, зададена първоначално от В. В. Виноградов, е работено толкова много, че възможностите ѝ изглеждат изчерпани. Въпреки това, в установените виждания за влиянието, което Стърн упражнява върху Гогол, присъстват известни неясноти и логически процепи. Задачата на настоящото изследване е да запълни тези непълноти и да изясни механизмите, по които ‘носологията’ на Стърн е била преобразувана в загадъчния свят на Гоголевия Нос.Проведените в статията наблюдения показват, че същностната връзка между причудливата логика в повестта на Гогол и в частност парадоксалната конкретизация на темата за носа в нея, от една страна, и романа на Стърн Тристрам Шанди, от друга, се проявява като реактуализиране на цялостна мотивна мрежа, зададена от източника, и възпроизведена по специфични начини както в конкретната повест на Гогол, така и в други негови произведения, при което като устойчиви конфигурации се закрепват странни, привидно лишени от смисъл асоциативни групирания. Характерно за специфичния механизъм, проявен в автотекстуалността на Гогол, е че снопът от взаимосвързани образи и представи, излъчен от романа на Стърн, се преповтаря чрез вариращи комбинации от елементи. Всяка от производните единични конкретизации е непълна по отношение на парадигмата, но дори и в тази си неизчерпателност и разпръснатост из различни текстове на Гогол, те все пак остават като безпогрешно разпознаваеми участници в една обща констелация, чийто прототип е дело на Стърн.