Домът на литературата: Югославски и постюгославски представи за литературната споделимост

Résumé

РезюмеДомът на литературата е метафора за литературата и литературната общност. Тази метафора, разбира се, е свързана с обсесията по дома в съвременните постюгославски литератури. След разпадането на бивша Югославия и войната в Босна домът е една от постоянните теми в съвременната литература от целия регион. Можем да видим това в поезията на босненско-словенския поет Йосип Ости, както и в есеистиката и романите на известната емигрантска писателка Дубравка Угрешич, а също така и в произведения на Петер Семолич, Миленко Йергович, Вида Огненович, Ясна Котеска и др. Домът присъства често дори в заглавията на техните книги (Къща от език на Йосип Ости, Къща от думи на Петер Семолич, Къщата на мъртвите мириси на Вида Огненович). По-важно е обаче, че в техните книги домът е двойник на литературата като място на смисъла в свят, който всеки ден губи част от своя смисъл и добрия си вкус. Домът на литературата не е утопично място, тъй като е събирателен образ и като такъв може да бъде и антиутопично място. Това може да се види в произведения, посветени на темите за затвора и концентрационните лагери – Прокълнатият двор на Иво Андрич, романите и разказите на Данило Киш, Драгослав Михайлович, Бранко Хофман, Мирослав Попович и др. Утопия или антиутопия, при всички случаи домът на литературата е винаги място на преоткриване на смисъла. Ключови думи: Съвременни балкански и славянски литератури; сравнително литературознание; културна семиотика; културология; антропология; психология на личността AbstractThe Home of Literature is a metaphor of the literature and literary community. However, this metaphor is connected with the home obsession in contemporary post-Yugoslavian literatures. After the collapse of the Former Yugoslavia and Bosnian war, the home is one of the constant themes in contemporary literature in all area. We can see that in the poetry of the Bosnian-Slovenian poet Josip Osti, but also in the novels and essays of the famous emigrant writer Dubravka Ugrešić, as well as in the works of Peter Semolič, Miljenko Jergović, Vida Ognjenović, Jasna Koteska etc. The home is often present even in the titles of their works (House of Language by Osti, House of Words by Semolič, The House of Dead Scents by Ognjenović), and what is more important – the home is a counterpart of the literature as a place of the sense in the world that every day loses a part of its sense and good taste. The literary home is not a utopian place, because it is a collective image and it could be the dystopian place as well. We mark that through the works about the prison and concentration camps – The Damned Yard by Ivo Andrić, the novels and stories by Danilo Kiš, Dragoslav Mihailović, Branko Hofman, Miroslav Popović etc. At all events, the literary home is always a place of the reinventing of the sense.  Keywords: Contemporary Balkan and Slavic literatures; comparative literatures; cultural semiotics; culturology; anthropology; personality psychology