Formalistic Markers of the ‘Modern’ in Greek Poetry: a Retrospective from the Point of View of Literary History

Résumé

AbstractDefining Greek Modernism proves to be a difficult task. It can be said that trying to outline its boundaries raises more questions than provides us with answers, because it somehow resists homogeneous and pure categorisations. Through analysis of verse building we shall try to give a formal answer to the question of what is ‘modern’ for Neo-Greek literature and how, in fact, poetry becomes ‘modern’. As far as the measured speech is concerned, this argument can be easily solved by opting to examine the verse building techniques (versification, rhythmic steps, rhymes, tropes, etc.) and especially the presence of the free verse as a marker of emancipation from the iambic verse of fifteen syllables, emblematic for the Greek folk-song tradition and known also as decapentasyllabic verse. The occurring changes in metric structures are both a complex and a long process that gave its most mature fruit in the works of the 1930s generation (G. Seferis, O. Elytis, I. Ritsos, etc.). However, it turns out that these changes could not possibly be considered as the only leading indicator of modernity, perhaps once again because Greek poetry remained firmly rooted in the local tradition of artistic conventions (which can be seen as a general projection of the spiritual impulses dominating the Balkan peninsula) and metamorphoses encompassed the literary body at a somewhat conservative pace.Keywords: Greek Modernism; Neo-Greek poetry; the Greek folk-song iambic verse of fifteen syllables (decapentasyllabic verse); from freed to free verse (the poetic works of the 1880s generation, K. Hadzopoulos, C. P. Cavafy, K. Karyotakis, G. Seferis)РезюмеГръцкият модернизъм и неговото дефиниране се оказват нелека задача. Може да се каже, че опитът да се очертаят границите му поражда повече въпроси, отколкото отговори; той някак определено се съпротивлява на хомогенните и чисти категоризации. Чрез анализа на стиховото изграждане ще се опитаме да дадем формален отговор на въпроса какво е модерно за гръцката поезия и по какъв начин всъщност поезията става модерна. По отношение на мерената реч за някои изследователи този спор може да бъде лесно разрешен, ако заложим на нейната функционална натовареност и търсим в техниката на стиха (стихосложение, ритмични стъпки, рими, тропи и т.н.) и най-вече в присъствието на свободния стих белег за еманципиране от емблематичния за гръцката народно-песенна традиция ямбичен петнайсетсричков стих. Настъпващите промени в метричните структури са сложен и дълъг процес, който дава най-зрелия си плод в произведенията на поколението творци от 30-те години на XX в. (Г. Сеферис, О. Елитис, Я. Рицос и др). Тези промени обаче не биха могли да осигурят всички отговори и да бъдат единственият водещ маркер за модерност, може би още веднъж поради факта, че гръцката поезия по балкански остава твърдо вкоренена в местната традиция и метаморфозите обхващат литературното тяло с някак консервативно темпо.Ключови думи: Гръцки модернизъм; новогръцка поезия; гръцката народно-песенна традиция и петнадесетсричковият ямбичен стих; от освободения към свободния стих (поколението от 80-те години на XIX в., К. Хадзопулос, К. П. Кавафис, К. Кариотакис, Г. Сеферис)