"Самотният крояч" на романа

Abstract

През 1920-те и 1930-те години теорията на романа започва да става забележима в самия текст на романа. В статията са разгледани романи с експериментална наративна структура, като за първи път са сравнени български, румънски и френски текстове, които изпробват нови литературни „кройки“. Анализираните писатели обсъждат ролята на разказвача в самия текст, било то с гласа на самия писател или на нарочен наратор. Те заявяват стремеж към автентичност и търсят връзката на литературата с друг „моден крояч“ – изобразителния кубизъм. Забелязва се отрицателно отношение на модернистите към френския писател Пол Бурже, дотогава емблематичен европейски романист. Засечен е видим интерес към Америка и американците, в колеблива смесица от възхита и отхвърляне.Ключови думи: експериментален роман от 1920-1930-те; кубизъм в литературата; Константин Константинов; Светослав Минков; Камил Петреску; Андре ЖидNovel’s ‘Solitary Tailor’In the 1920s and 1930s, the theory of the novel started becoming visible in the texts of novels themselves. This article examines novels with experimental narrative structures, comparing for the first time Bulgarian, Romanian, and French texts that tried new literary ‘cuts’. These writers discussed the role of the narrator throughout the text itself, either in their own name or through the narrator’s voice. They declared a search for authenticity and sought the connection of literature with another ‘fashionable tailor’: Cubism in art. It became apparent that these Modernists displayed a negative attitude towards Paul Bourget, a French writer who had at the time ‘cut out’ an emblematic figure of a successful European novelist. An increased interest in America and the Americans – in a tentative mixture of admiration or rejection – could also be observed in these novels.Keywords: experimental novel of the 1920s-1930s; Cubism in literature; Konstantin Konstantinov; Svetoslav Minkov; Camil Petrescu; André Gide