"Самотният крояч" на романа
Abstract
През 1920-те и 1930-те години теорията на романа започва да става забележима в самия текст на романа. В статията са разгледани романи с експериментална наративна структура, като за първи път са сравнени български, румънски и френски текстове, които изпробват нови литературни „кройки“. Анализираните писатели обсъждат ролята на разказвача в самия текст, било то с гласа на самия писател или на нарочен наратор. Те заявяват стремеж към автентичност и търсят връзката на литературата с друг „моден крояч“ – изобразителния кубизъм. Забелязва се отрицателно отношение на модернистите към френския писател Пол Бурже, дотогава емблематичен европейски романист. Засечен е видим интерес към Америка и американците, в колеблива смесица от възхита и отхвърляне.Ключови думи: експериментален роман от 1920-1930-те; кубизъм в литературата; Константин Константинов; Светослав Минков; Камил Петреску; Андре ЖидNovel’s ‘Solitary Tailor’In the 1920s and 1930s, the theory of the novel started becoming visible in the texts of novels themselves. This article examines novels with experimental narrative structures, comparing for the first time Bulgarian, Romanian, and French texts that tried new literary ‘cuts’. These writers discussed the role of the narrator throughout the text itself, either in their own name or through the narrator’s voice. They declared a search for authenticity and sought the connection of literature with another ‘fashionable tailor’: Cubism in art. It became apparent that these Modernists displayed a negative attitude towards Paul Bourget, a French writer who had at the time ‘cut out’ an emblematic figure of a successful European novelist. An increased interest in America and the Americans – in a tentative mixture of admiration or rejection – could also be observed in these novels.Keywords: experimental novel of the 1920s-1930s; Cubism in literature; Konstantin Konstantinov; Svetoslav Minkov; Camil Petrescu; André GideDownloads
Published
Issue
Section
License
С изпращането на статията си за публикуване в Colloquia Comparativa Litterarum всеки автор автоматично отстъпва безвъзмездно правата за публикуване на текста си, на езика, на който го е предоставил. Редакцията има право да осъществи издателското оформление, без да се консултира с автора. За препечатване е необходимо да се потърси разрешение от редакцията на Colloquia Comparativa Litterarum. Авторът носи пълната отговорност за съдържанието на текста си.
En soumettant son article à Colloquia Comparativa Litterarum, chaque auteur lui cède automatiquement et gratuitement ses droits d’auteur dans la langue dans laquelle il l'avait fournie. Le Comité de rédaction a le droit de réaliser la mise en page sans consulter l'auteur. Pour une réimpression il est nécessaire d'obtenir la permission de Colloquia Comparativa Litterarum. Les textes et leur contenu relèvent de la seule et entière responsabilité des auteurs.
By submitting their article for publication in Colloquia Comparativa Litterarum, authors automatically grant the rights to publish their text in the language in which they have provided it free of charge. The editors have the right to carry out the publishing layout without consulting the author. For reprinting, permission is required from the Editorial Board of Colloquia Comparativa Litterarum. Authors are solely responsible for the content of their texts.